Днес по целия свят се отбелязва Денят на метеорологията. Датата

 

Днес по целия свят се отбелязва Денят на метеорологията. Датата е обвързвана с основаването на Световната метеорологична организация през 1950 година Българските метеоролози обичайно се включват в отбелязването му като нейни членове.

Историята стартира доста преди 1950 година На 14 ноември 1854 година, едно непредвидимо събитие нанася тежко проваляне на англо-френския флот в разгара на Кримската война. Разразява се една от най-силните стихии, регистрирани в Черно море, която потопява флотилията на съдружниците до град Балаклава, през днешния ден квартал на гр. Севастопол. Направеният извод е, че в случай че е съществувала работа, която да събира всекидневно и навреме метеорологични сведения от другите страни, придвижването на бурята би могло да се наблюдава и да се избегнат големите загуби на флота. Така, през 1856 година се заражда концепцията за основаването на служби за времето, които да провеждат непрекъснати наблюдения и разпространяване на метеорологичните данни.

Днес, Световната метеорологична организация (СМО) е междуправителствен съюз на 193 държави-членки и територии и е една от профилираните организации на Организация на обединените нации в региона на метеорологията, климата и хидрологията. Всяка година СМО и членуващите в нея страни и територии означават Световния ден на метеорологията с разнообразни тематики и послания.

Официална тематика на Световния ден на метеорологията за 2024 година е  „ На предната линия с дейности за климата “ . Тя е обвързвана с опцията да се подчертае ролята на метеорологията в челните редици на дейностите в региона на климата.

Българските метеоролози обичайно се включват в отбелязването му като членове на Световната метеорологична организация. По този мотив Националният институт за метеорология и хидрология афишира ден на отворените порти, предава Дебати бг. 

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

1227 година — В Аахен Маргарет декор Бабенберг публично е коронована за кралица на Германия.
1568 година — Катерина Медичи признава правата на френските хугеноти, с което настава края на Втората хугенотска война.
1775 година — За първи път е употребен израза " Свобода или гибел " от Патрик Хенри, произнесен във Вирджиния по време на Американската война за самостоятелност.
1801 година — Александър I става император на Русия, откакто татко му Павел I e погубен.
1806 година — В Англия е неразрешена търговията с плебеи.
1839 година — В бостънския вестник „ Morning Post “ за първи път се появява изразът „ O.K. “
1869 година — Към Българското читалище в Цариград Петко Славейков основава Българско благодетелно приятелство „ Просвещение “.
1869 година — Лайпцигският университет присъжда на професор Фридрих Ницше докторска степен.
1903 година — Братята Райт получават патент за издигнатия от тях в Съединени американски щати аероплан.
1918 година — Германското 210 мм супероръдие „ Кайзер Вилхелм “ („ Парижкото оръдие “) обстрелва Париж от разстояние 120 километра. Оръдието постоянно се бърка с „ Голямата Берта “, което е друго оръжие, 406 мм полева гаубица.
1919 година — В Милано Бенито Мусолини основава първата фашистка организация — „ Fasci di Combattimento “.
1919 година — Образувана е Башкирска самостоятелна руска социалистическа република, на основата на северните уездове на Оренбургската губерния, първата самостоятелна руска република в състава на РСФСР.
1923 година — Нишката конвенция — съглашение сред България и Кралството на сърби, хървати и словенци за " обезопасяване на границата " сред двете страни.
1924 година — Създадено е археологическото съдружие Българска старост по самодейност на Карел Шкорпил във Варна.
1933 година — В България е признат Закон за ограничение закононарушенията срещу персоналната и социална сигурност, ориентиран срещу политическите убийства.
1933 година — Германският Райхстаг издава указ, с който предава цялата власт в ръцете на новия канцлер Адолф Хитлер.
1942 година — Генерал Владимир Заимов е задържан с обвиняване за шпионаж в интерес на Съюз на съветските социалистически републики.
1953 година — Айони в щата Калифорния е разгласен за град.
1956 година — Пакистан става първата ислямска република в света.
1962 година — Установени са дипломатическите Отношения сред Русия и Алжир.
1976 година — Официално влиза в действие Международният пакт за гражданските и политическите права, признат от Общото заседание на Организация на обединените нации на 16 декември 1966 година
1983 година — Стратегическа отбранителна самодейност: Президентът на Съединени американски щати Роналд Рейгън оповестява своето желание да се построи технология, която да прихваща противников ракети.
1987 година — Започва излъчването на американския сериал Дързост и хубост в Съединени американски щати.
1989 година — В университета в Юта е разгласен студения термоядрен синтез.
1990 година — Състои се премиерата на кино лентата Хубава жена в Съединени американски щати и Канада.
1990 година — Официално се записва ПК „ Екогласност “.
2001 година — Руската орбитална станция Мир е извадена от приложимост и се разпада в атмосферата преди да потъне в южата част на Тихия океан, покрай Фиджи.
2002 година — За първи път се състои церемонията по награждаването в особено отдадения на това " Дом на Оскарите " - кинотеатъра Кодак в Холивуд, близо до Рузвелт Хотел.
2007 година — Основано е Училище „ Българче “ на българската общественост в град Дубай, Обединени арабски емирства.
2011 година — Терористичен акт в Йерусалим, погубва 1 човек и ранява 35.

Родени

1732 година — Мари-Аделаид, френска благородничка († 1800 г.)
1749 година — Пиер-Симон Лаплас, френски математик († 1827 г.)
1856 година — Иван Сарафов, български боен деятел († 1935 г.)
1858 година — Лудвиг Квиде, немски политик († 1941 г.)
1867 година — Благой Даскалов, български бунтовник († 1956 г.)
1869 година — Калуст Гулбенкян, английски бизнесмен († 1955 г.)
1871 година — Дейвид Карнеги, английски откривател († 1900 г.)
1874 година — Христо Попвасилев, български бунтовник (†? г.)
1879 година — Никола Казанджиев, български бунтовник († 1971 г.)
1880 година — Никола Лазаров, български бунтовник († 1900 г.)
1881 година — Роже Мартен дю Гар, френски публицист, Нобелов лауреат († 1958)
1882 година — Еми Ньотер, немска математичка († 1935 г.)
1892 година — Валтер Крюгер, немски офицер († 1973 г.)
1900 година — Ерих Фром, немски психолог († 1980 г.)
1905 година — Джоан Крофорд, американска актриса († 1977 г.)
1910 година — Акира Куросава, японски кинорежисьор († 1998 г.)
1912 година — Вернер декор Браун, немски академик († 1977 г.)
1915 година — Василий Зайцев, руски боец († 1991 г.)
1919 година — Борис Ганев, български футболист († 1982 г.)
1927 година — Васил Мирчев, български режисьор († 2003 г.)
1931 година — Виктор Корчной, съветски шахматист
1931 година — Иван Димитров Иванов, български инженер и академик
1940 година — Ристо Шишков, югославски артист († 1986 г.)
1949 година — Ириней Константинов, български артист
1952 година — Ким Робинсън, американски публицист
1952 година — Панайот Карагьозов, български славист
1954 година — Катрин Алрик, френска актриса
1955 година — Каръл Ашби, английска актриса
1955 година — Моузис Малоун, американски баскетболист
1955 година — Сюзън Шваб, американски политик
1956 година — Алексей Улюкаев, съветски банкер
1956 година — Жозе Мануел Барозо, министър-председател на Португалия
1956 година — Талат Булут, турски киноартист
1958 година — Пека Хаависто, финландски политик
1964 година — Пламен Тотев, български критик
1968 година — Деймън Олбърн, британски артист
1968 година — Фернандо Йеро, испански футболист
1971 година — Павел Цветков, български стихотворец
1972 година — Жюдит Годреш, френска актриса
1972 година — Йонас Бьоркман, шведски тенисист
1973 година — Йежи Дудек, полски футболист
1976 година — Мишел Монахан, американска актриса
1978 година — Валтер Самуел, аржентински футболист
1980 година — Дмитрий Лукашенко, беларуски политик
1980 година — Райън Дей, уелски професионален снукър състезател
1982 година — Джон Лойд Тейлър, американски музикант
1983 година — Владислав Златинов, български футболист
1989 година — Ерик Максим Чупо-Мотинг, немски футболист
1990 година — Хайме Алгерсуари, испански авто играч

Починали

1237 година — Йоан дьо Бриен, латински император (* ок. 1148 г.)
1555 година — Юлий III, римски папа (* 1487 г.)
1748 година — Йохан Готфрид Валтер, немски музикален теоретик (* 1684 г.)
1781 година — Йохан Антон Гюлденщед, немски естественик (* 1745 г.)
1801 година — Павел I, император на Русия (* 1754 г.)
1819 година — Аугуст декор Коцебу, немски драматург (* 1761 г.)
1842 година — Стендал, френски публицист (* 1783 г.)
1866 година — Захар Аркас, съветски офицер (* 1793 г.)
1899 година — Луи Мизон, френски офицер (* 1853 г.)
1901 година — Константин Стоилов, Министър-председател на България (* 1853 г.)
1905 година — Валери Еляш Радзиковски, полски художник (* 1841 г.)
1906 година — Георги Сугарев, български бунтовник (* 1876 г.)
1907 година — Константин Победоносцев, съветски политик (* 1827 г.)
1907 година — Филип Тотю, български бунтовник (* 1830 г.)
1913 година — Стамен Панчев, български стихотворец (* 1879 г.)
1924 година — Шевкет Тургут паша, османски общественик (* 1857 г.)
1937 година — Джон Рокфелер, американски бизнесмен (* 1839 г.)
1938 година — Никола Бобчев, български лингвист (* 1863 г.)
1940 година — Димитър Станчов, български посланик (* 1863 г.)
1942 година — Лудвиг декор Хьонел, британски офицер (* 1857 г.)
1942 година — Фриц Саразин, швейцарски зоолог (* 1859 г.)
1943 година — Александър Стефанов, български бунтовник (* 1880 г.)
1945 година — Георги Радков, български офицер (* 1889 г.)
1948 година — Георги Сучев, български бунтовник (* 1928 г.)
1948 година — Николай Бердяев, съветски мъдрец (* 1874 г.)
1954 година — Христо Несторов, български анархист (* 1903 г.)
1958 година — Хенри Брайлсфорд, английски публицист (* 1873 г.)
1960 година — Саид Нурси, ислямски мъдрец (* 1878 г.)
1980 година — Артър Оукън, американски икономист (* 1928 г.)
1981 година — Клод Окинлек, британски офицер (* 1884 г.)
1991 година — Елисавета Багряна, българска поетеса (* 1893 г.)
1992 година — Фридрих Хайек, австрийски икономист, Нобелов лауреат през 1974 (* 1899 г.)
1994 година — Джулиета Мазина, италианска актриса (* 1921 г.)
2004 година — Чавдар Кюранов, български политик (* 1921 г.)
2005 година — Кирил Борисов, български политик (*? г.)
2006 година — Дезмънд Дос, американски боец (* 1919 г.)
2011 година — Елизабет Тейлър, британско-американска актриса (* 1932 г.)
2012 година — Абдула Юсуф Ахмед, Президент на Сомалия (* 1934 г.)
2013 година — Борис Березовски, съветски бизнесмен (* 1946 г.)

Празници

Българска православна черква — Св. мъченица Лидия
Организация на обединените нации — Световен ден на метеорологията
Пакистан — Ден на ислямската република (1956 година, народен празник)
Унгария и Полша — Ден на унгаро-полското другарство (2007 г.)